Беласица е поредното село на територията на югозападна България, което се намира в пределите на петричката община. Логично е, че в областно отношение Благоевград е най-близкият по-голям град, като с това име са известни още планина и футболен отбор. Северното подножие на планината и Подгорието са двете географски зони, които ни ориентират за местоположението на населеното място. Поне 700 милиметра е количеството на средната годишна сума от валежи, която пада за региона. Що се отнася до надморската височина, на места тя достига 380 метра. Сгушено в полите на планината, от това село се откриват много красиви природни гледки. В комбинация с отглеждането на качествените плодове, налице са условия за развиването на туризъм. Река Иваник позволява практикуването на риболов, а освен това е възможно да се организират и провеждат множество планински преходи. Наред с плодовете се гледат и зеленчуци, като преобладават черешовите и прасковени масиви. През есента в гората се събират кестени и гъби.
Точно една от най-големите кестенови гори на територията на страната се намира в село Беласица – става дума за кестени от ядлив тип. Горските пътища са налице в резултат на прокарването им през годините, а на някои места личат построени чешми. За любителите на прогнозите на времето тук е направена метеорологична станция, която е на 381 м и която е плод именно на любителите на науката за предсказване на времето. Ако искаме по-добре да познаваме местната история, тя може би започва със старото име на населеното място. То се нарича Елешница чак до 1960-та, а иначе още по време на турското робство мястото е споменато в османски данъчни регистри. Те са от периода между 1570-1665-та година, като първият регистър пояснява за 70 християнски домакинства. Втората половина на осемнадесетото столетие е времевият отрязък, през който селото се мести на и досега запазеното и познато място. Някога в местност с името Марковица има село и местните му жители се преселват тук от запад в резултат на наводнение. Другата версия за възникване на планинското село е свързано с епидемия. Тя покосява жителите на село, което днес е изчезнало и се е наричало Ляшница.
Земеделието се явява основен поминък на населението от Беласица открай време, а развиването му започва някъде през годините на 19-ти век. Редица култури се отглеждат, сред тях на първо място са пшеницата и царевицата. Но не бива да се пропускат и други важни хранителни култури като сусам, лозята и овощните насаждения. От другите известни култури важно място в производството заемат памукът и ленът. Св. Пророк Илия е името на местния православен храм, който се построява през 1897-ма година и днес има статут на паметник на културата. Теофил Минов и Мина Марков се заемат активно с изписването на храма, което е окончателно завършено през 1910-та година. Те са от района на Неврокоп и съвременници на исторически събития. През 1912-та година селото се освобождава от турците, а турската джамия е изгорена. Съдбата на османското население също не е лека, защото е напълно избито. В Балканската война се включват общо осем местни доброволци.
